Проект: „Картографиране на културното наследство на общините Струмяни, България и Карбинци, Македония и стимулиране развитието на културен туризъм чрез интегрирани туристически продукти" (C.U.L.T) Реф.№2007CB16IPO007-2011-2-44

Welcome visitor you can log in or create an account

Местност Кукувицата с.Гореме

Намира се на 280 м северозападно от центъра на селото – 295°. Надморска височина 938 м. Представлява възвишение в долната част на един от главните ридове, които се спускат от вододелното било на Малешевска планина. Необработваем и залесен с бор терен. С отлична видимост към околността. На север, запад и югозапад се виждат главните била на планините Малешевска, Огражден и Беласица, на юг - Репелското дифиле, на югоизток - Сенгеловска планина и Славянка, на изток - Пирин, на североизток – Рила до покрайнините на Благоевград. Заема площ около 10 дка.

Установено беше, че от югозапад има дълъг около 20 м изкоп, който минава по периферията на възвишението. От историите, разказани от местните информатори, най-убедителна е тази, че тук през 1912 г. се установил взвод от българската армия. Други смятат, че това са окопи на турските войници, установили се тук след потушаване на Горноджумайското въстание през 1902 год., известно сред местното население като Горемско въстание.

По северната и източната страна личат изкопи, образувани при добив на камъни за строителство.

Възвишението е разделено на две части – северозападна и югоизточна. Между тях се оформя едно равнинно пространство с размери: от югозапад – 40 м , от североизток – 25 м. Общата дължина на равнинната част – 40 м.

Днес мястото е оброчище и тук на Марков ден се коли курбан и се събира цялото село.

На 200 м на изток от източния хълм, в нива под пътя е намерена керамика от желязната епоха.

 

Църквата с.Палат

Църквата е построена югозападно от селото, на десния бряг на почти безводно дере. Представлява каменна трикорабна псевдобазилика с размери 20 м широчина и 30 м дължина, с обширен навес от запад и от юг. Строена е през 1850 г. и е опожарявана два пъти – по време на Кресненско-разложкото въстание през 1878 г., и през 1913 г. от гръцки войници. Възстановена е през 1919 г., когато Палат е общински център на селата Вълково, Драката и Микрево. Църквата има голям трем, който е можел да събира до 500 души, а в двора е намерило място старото училище. Камбанарията е изградена през 1860 г., отделно от църквата, и представлява кула, висока над 10 м. Камбаната тежи повече от 100 кг и се чува надалеч из планината. Отлята е в Самоков от бакър, събран от местното население. Под камбанарията има кладенец, дълбок ок. 20 м, от който се черпи вода за нуждите на църквата.

Върху западната фасада е изписан разгънат вариант на Страшния съд. Стенописите по вътрешните стени (1909-1910 г.) са дело на Димитър Сирлещов (Банска иконописна школа), Михалко Голев, Костадин Марунчев и др. Иконостасът, от същото време като стенописите, е рисуван, с частична резба върху царските двери и венчилката. Ценност представляват още потирът и дискосът от сребро и иконите от 18-19 век.

 

Църквата с.Микрево

Решението да се изгради църквата датира от 1924 г. и е по инициатива на видния общественик и свещеник Трендафил Костадинов, родом от с. Палат. Строителството на църквата е започнато през 1925 г., в Горната махала, на левия бряг на р. Микревска. Размерите й са 21,70 м дължина, 11,30 м широчина, външна странична височина 5 м, и вътрешна – 7 м. Разполага с обширен двор със зелени площи, в чийто западен край има допълнителна църковна сграда. Строителите на църквата са местни майстори от селото. Средствата са събрани чрез дарения, от хората от селото, съседните села, а дори и от Дупница. Принос за обзавеждането и украсата имат първите й настоятели.

Освещаването на църквата с името „Свети Георги“ е на 21.07.1928 г., когато е завършено строителството. Освещаването се извършва от неврокопския митрополит Макарий.

По вътрешно устройство църквата представлява трикорабна базилика, с три кораба на колони, артика, кръщелна и женско отделение върху тях. Камбанарията е четириъгълна, разположена в западната част, а поставената в нея камбана е доставена през 1926 г. Иконостасът е дървен и богато изографисан. Сред иконите в църквата има много такива с художествена стойност, като „Исус Христос“, „Св. Йоан Кръстител“, „Св. Св. Кирил и Методий“, „Св. Георги“, „Св. Николай“, „Св. Архангел Михаил“, „Св. Атанасий Александрийски“, „Тайната вечеря“ и др. Почти всички са дарени през 1928 г. от местни хора.

 

Църквата с.Илинденци

Намира се в центъра на селото, на мястото, където първо в миналото е бил построен баптистериум, а по-късно турска джамия, която след 1913 г. е преустроена в параклис от преселили се тук жители на Горна и Долна Врабча. През 1920 г. параклисът е преустроен в църква, представляваща еднокорабна базилика. Църквата е осветена през същата година.

Църквата разполага с женско отделение. При иконостаса има икони, донесени от недействащи параклиси в района на Мелник. При освещаването на църквата неврокопският митрополит Макарий решил да удовлетвори молбата на местните жители и да назначи свещеник. През 1960 г. е извършен основен ремонт и преустройство на църквата. Направен е нов иконостас, архиерейски трон и столове за богомолците. В този си вид църквата е осветена на 10.11.1960 г. Следва още един ремонт през 1974-76 г. Храмовият празник се отбелязва на 07 юли с тържествена литургия и курбан.

Причината църквата да се нарича „Света Марина“ е намерената икона на светицата, зазидана в стените на старата джамия, преди да бъде преустроена в православен храм. Изографисването на църквата е осъществено в периода 1980-1991 г. от художника Никола Нанков от гр. Шумен. В олтара са изписани сцените „Носене на кръста“ и „Слизане в ада“; в църквата – „Преображение Господне“, „Кръщение Господне“ и „Възкресение Христово“; на балкона – „Успение Богородично“; на тавана – „Господ Вседържител“; а на четирите ъгъла на кубето – ликовете на Евангелистите Матея, Марко, Лука и Йоан. На иконостаса са окачени в два реда икони, рисувани от руския емигрант Никола Шелехов, като на втория ред са апостолите и композицията „Тайната вечеря“.

 

Църквата с.Цапарево

Построена е в центъра на селото през 1847 г. По данни от стари предания, тук е имало църква отпреди 5 века. Във вида си от 2003 г. е полувкопана в земята трикорабна псевдобазилика със слабо изявена апсида отвън, а от юг и запад – с открит притвор. Дълга е 14 м и широка 12 м. Оградена е с църковен трем, с пейки за сядане, над които са поставени надписи върху каменни плочки с имената на тези, които имат право да ги заемат по време на църковни тържества. Ценност представляват трите дъсчени апликирани цветни тавана, трите слънца на северния кораб, иконата „Христос Вседържател“ в централния кораб, шестте ковани свещника и сребърният потир с релефна украса. Интересни са иконите от иконостаса (35 бр.), повечето рисувани през 1894 г., а шест – още от 17 век. Камбанарията на църквата е отделна сграда. Дворът също е забележителен с вековните черници. В тази църква е осветено знамето на въстанието от 1902 г., наречено Горемско въстание. Църквата е Паметник на културата с местно значение.

 

Долно градище с.Микрево

Обектът се намира на 2,8 км. северозападно от центъра на с. Микрево. Той е разположен върху плоско плато със стръмни склонове, оформено от първа надзаливна тераса на Струма, непосредствено под платото, на което се намира обект Горно Градище.

В долината на Струма има три епископски центрове, този в Сандански, Крупник и Микрево. Обектът в Микрево  е проучван от 1996 г. с известни прекъсвания до 2005 г. включително. Установи се, че постройката е от IV – VI в. и има три фази на строеж. Дължината на сградата е 16,80 м, а ширината - 13,80 м. Това е трикорабна базилика с апсида, нартекс и баптистерий. До баптистерия е открита уникална писцина с формата на четириконхален кръст, вписан в кръг. Във втората фаза подът е покрит с керамични плочи, а в третата се появяват мозайки около баптистерия и в презвитерия. Стените са покрити с разноцветни стенописи, направени в техника al secco. От западната страна са разкрити многобройни сервизни помещения.

Стените са изградени от камъни, споени с хоросан. От вътрешната страна са облицовани с мазилки с полихромии. Основите на амвона са в еднораменен кръст. Пред владишкия трон е намерена част от хризма (монограма на Исус Христос). Разкрити са изцяло атриумът, екзонафтекса на базиликата и допълнителни помещения откъм западните й части.

Под епископската базилика, както и върху пространството, заето от укрепеното селище, се намират керамични фрагменти от желязната епоха. Това показва, че мястото е било изключително стратегическо, заселено през дълъг интервал от началото на I хил. пр. Хр. до VI в.

Най-близката аналогия се намира в базиликата в град Баргала, близо до Щип, Република Македония.

 

Масовец - село Илинденци

Намира се на около 1300 м югозападно от центъра на селото. От изток протича селската рекичка Шашка, която обрзува дълбок каньон и стръмен скат. От югозапад през самото селище минава шосето за селото, което отсича една малка част от обекта. Самият обект е разположен в източната част на равнинен склон на рида, който се спуска от североизток на югозапад в западните покрайнини на селото. Теренът е равнинен с малък наклон на юг. Заема площ от север на юг – 150-200 м, а от изток на запад - около 200 м.

Раннонеолитното селище е най-древното селище в региона. То е основано от първите земеделци, заселили се в тази част на долината на Струма през първата половина на VI хил. пр. Хр.

Досега е разкрита част от уникално отбранително съоръжение, състоящо се от ров, дълбок почти 2 м с каменна стена по средата на рова, укрепена допълнително със земна облицовка.  В така заграденото пространство са намерени следи от няколко постройки, включително и една опожарена къща със запазен вътрешен инвентар: пещ, голям съд – зърнохранилище, както и погребение на 9 месечно кърмаче. Тялото му е намерено в сгъната поза, резултат от поставяне в чувал от органична материя, кожа или плат . Намерените досега находки (инструменти от камък, кост и глина, многобройни сечива от кремък и разнообразни накити) показват, че в селището е извършвана специализирана дейност, нещо необичайно за селищата от толкова ранен период на човешката цивилизация.

 

Местност Кичер с.Струмяни

Обектът е разположен в землището на село Илинденци, в местността Кичера, на около 1600 м  южно от центъра на селото – 187° и на 1250 м югоизточно от река Струма.  Разположен е на билото на рида Кичер, който се спуска от север на юг в централната му част. Самият рид се откроява в терена и има равнинно било.

Потенциалът за земеделие в околността е голям - около рида има разположени ниви с различни стопански култури, трайни лозови насаждения, както и ливадни терени и пасища. В разрушено от иманярите със земекопна техника могилообразно формирование с диаметър около 10 - 12 м и височина в запазената си част около 50 – 60 см се откриха фрагменти битова керамика. Наоколо има разхвърляни камъни, някои от които големи. На около 70 – 80 м южно от това могилообразно формирование бе регистрирано второ подобно с леко издължена форма и размери С/Ю – 7 – 8  м и широчина около 2 м. В него има също иманярски изкоп, в който открихме фрагменти битова керамика. Това формирование означихме като обект 14-2.

В този терен, който заема пространство с размери С/Ю около 80 м и И/З – 50 – 60 м има доста могилообразни формирования с диаметър 5 – 7 м и височина около 50 – 60 м, върху които има иманярска намеса, но без археологически материали. Предполагаме, че тъй като теренът е доста каменист, те са образувани изкуствено при неговото почистване и приспособяването му да е обработваем.

 

Църквата с.Велющец

Не е известно кога е започнало строителството на църквата; знае се, че е завършено през 1858 г., когато е станало и освещаването й. Изграждането се осъществява след писмено разрешение на турските власти в Солун. Местните „преговарящи“, които успели да получат разрешението за строежа, още на връщане закупили и първите църковнославянски книги за църквата. Една от първите задачи на настоятелството е била да подготви и певци за църквата.

Храмът представлява трикорабна псевдобазилика с притвор, външна галерия и камбанария. През 1878 г. е опожарена от турски войници, но през 1881 г. е възстановена, а през 1940  г. е правен основен ремонт. Ценност представляват стенописите от 1910 г., дело на майстори от Банската иконописна школа – Димитър Сирлещов, сина му Минчо и майстор Андон. Те покриват част от южната фасада и вътершните стени – 134 сцени, фигури и медальони, като освен традиционните евангелски сцени са включени и сюжети с поучителен характер, отразяващ възгледите на дарителите от Възраждането. По полихромирания иконостас има дърворезба от по-късен период. Сред иконите има 2 от майстор Андон, една група от 1898 – 1910 г., както и от втората половина на XIX век, рисувани от неизвестен художник – сред тях интерес представлява тази на Св. Илия с 4 коня. Църквата е паметник на културата с местно значение.

 

Църквата с.Игралище

Строежът на църквата е започнат през 1878 г. и е завършен през 1882 г. Градена е с дарения от местни хора. Камбаната е отлята през 1884 г. от самоковски майстори. Камъните за строежа са изваждани от околните дерета с волски впрягове. Осветена е през 1910 г. В архитектурно отношение представлява трикорабна псевдобазилика с открита галерия откъм южната страна. Ценност представляват дъсчените тавани, апликирани богато с декоративна живопис, декоративната живопис по колоните /1898 г./, амвона и проскинтария. Иконостасът е украсен с живопис, а по венчилката и царските двери има дърворезба. Ценни са и 30те икони /1883 г./ - дело на представители от фамилията Молерови, църковните мебели и 2 ковани свещника. В църквата има и някои икони от Светогорските манастири. Църквата е обявена за Паметник на културата с местно значение.

 

Местност Винката с.Палат

Намира се на около 1400 м северно (359 градуса) от центъра на селото. Разположен е в началото на северозападния склон на рида, който се спуска от запад на изток. От южната му страна минава дере, което го отделя от обекта в м. Средоко. От северната му страна в основата си ридът е ограничен от сухо дере. Представлява сравнително равнинен терен със среден наклон на север. В едно пространство с размери И-З 60-80 м и С-Ю 50-60 м се откриват поединични фрагменти от строителна керамика. В източната част на местността има струпване на камъни с различна големина и фрагменти от строителна керамика. Площта, на която се намират камъните и керамиката, обхваща ок. 7-8 х 10-12 м. На места има стари иманярски изкопи, около които се откриват също така и фрагменти от строителна керамика

 

Костенурката с.Илинденци

Обектът е разположен на 830 м северозападно (345 градуса) от центъра на с. Илинденци. Той заема скалист, естествено защитен връх с равно плато, ориентирано с дългата си ос по посока СИ-ЮЗ и е част от скалистия рид, разположен северозападно от селото.

В близост до него, от северната и южната страна са локализирани няколко извора, два от които към днешна дата са каптирани с чешми. На приблизително 500 м североизточно и 30 м под Костенурката, в настилката на черния път са видими следите от силно разрушен глинен водопровод. Ясно видими градени структури са различими в югозападната част на платото. Това е голяма сграда с обща площ от над 230 м2, съставена от правоъгълни помещения с надлъжна ос, ориентирана по посока СИ-ЮЗ. В сградата е регистрирана иманярска намеса – единични изкопи „на ръка”, които са разкрили трасетата на няколко перпендикулярно пресичащи се зидове. Културният пласт варира между 0 - 0,6 м. Зидовете са с дебелина ок. 0,4 м, изградени от ломени камъни на глинена спойка. В насипа се регистрира висока концентрация на строителна керамика най-вече керемиди tegulae и imbrices. При обхождане на периферията на скалистия връх на повърхността личат останки и от оградна (възможно крепостна) стена, изградена от ломени камъни, споени с бял хоросан, примесен със счукана строителна керамика.

Достъп към комплекса е възможен по тясно скалисто било, изкачващо се от югозапад към Костенурката и от североизток по широк подстъп от равнинната част източно от върха. Находките са представени от фрагменти строителна битова и стопанска керамика. Обектът би могъл да бъде определен като укрепено височинно селище от РИЕ и КРЕ.

 

www.nafocus.eu  Сдружение „НА ФОКУС“

 

Проектът е съфинансиран от Европейския съюз чрез ИПП по Програма за трансгранично сътрудничество CCI Number 2007CB16IPO007